Свикнали сме, когато се говори за големи инвестиции и чужди компании, да си представяме едни възпитани и честни хора, които правят бизнес по правилата, които носят благоденствие и винаги се съобразяват с хората и местата, където го правят. Техните продукти не будят никакво съмнение, защото те са “доказани” благонадеждни партньори. Тяхната технология на производство и техните условия на работа безрезервно се приемат за най-добри. Държавите се надпреварват да ги канят да инвестират, за да може да има работни места и просперитет за хората. Успехът на едно правителство се измерва с размера на чуждите инвестиции, които е успяло да привлече, и ако техният размер спада, това означава, че нещо не е наред.

Така наречените “големи инвеститори” имат характерни черти - облечени са официално, говорят “културно”, обрано, без емоции, като изглеждат по-скоро стерилно, като аналитични роботи. Това им създава онзи вид на безпристрастност, който кара хората да им вярват и да приемат безрезервно всичко, което им кажат.

Можем ли обаче да вярваме на тези хора? Дали те са загрижени за общото благо или има нещо скрито в намеренията им?

Да разгледаме един действителен случай, в който “големи” и “доказали се“ международни инвеститори решават да изградят ветроенергиен парк в общините Ветрино и Вълчи дол. Първоначално фирмата, която има желание да изгради този парк се нарича “Добротич уинд”, със собственик Катина Йорданова, като в последствие голям дял от нея се придобива от CWP Europe, в която собственик и основател е Димитър Енчев. Катина Йорданова се представя за изключително богата жена, която, по нейни думи, има имение на Сейшелските острови за 85 милиона евро, а Димитър Енчев участва в изграждането на огромен ветроенергиен проект в пустинята на Австралия. Забележете, съоръжението е в пустиня, а не близо до Мелбърн или Сидни, където преносът на електроенергия би бил по-евтин. Защо е в пустиня, може да си отговорите сами. У нас тези богати и супешни хора решават да построят ветроенергиен парк в горепосочените български общини, които са известни с плодородната си земеделска земя. Тяхното намерение обаче не съвпада с желанията на местната общност и среща яростна съпротива от страна на животновъди, земеделци, ловци, собственици на жилищни имоти в двете общини и дружеството, което притежава огромен исторически атракцион - “Исторически парк” АД. При нормални обстоятелства “големият” инвеститор, който е желан навсякъде по света, би трябвало да напусне общината и да осветли живота на жителите на други общини, които имат осъзната нужда от тях. Така биха постъпили едни балансирани, добронамерени и етични хора, които не желаят да вредят, а да запазят баланса в обществото.

Как постъпват “Добротич уинд” и CWP Europe

Действат зад гърба на местните жители, като се опитват да подкупят общински съветници и да прекарат решението тихомълком. Не информират за намерението си в нито едно село, не организират събрание или обсъждане, въпреки че това засяга пряко живота на хората в общините. На общинската сесия в община Ветрино, на която трябва да се гласува да се допусне проекта, местните земеделци, животновъди и жители участват на заседанието и успяват да осуетят вземането на това съдбовно решение. Дали това говори на Димитър Енчев и Катина Йорданова, че са нежелани тук? Отговорът е категорично “НЕ“! “Доблестните” инвеститори заявяват, че ще опитат още един път и ако пак не се гласува ЗА проекта, ще оттеглят инвестиционното си намерение. Би трябвало да се вярва на такива сериозни личности и компании. Уви! Следва нов отказ и към несъгласните с тази инвестиция вече се обявява официално и “Исторически парк” АД, но “международните” инвеститори нямат и грам доблест и отново не напускат общината. Те ще се “борят” хората да се облагодетелстват от тази невероятна за тях възможност. Борбата на “международните” инвеститори да поставят перки продължава и те променят правилата на играта. “Почтените инвеститори“, които твърдят, че са за ред и законност, започват да упражняват натиск срещу противниците на техния проект в различни направления, като използват смяната на властта и близостта си с Кирил Петков, Даниел Лорер и Асен Василев, за да пречат всячески на тяхната работа. Те изискват от новият областен управител на Варна да прекрати търг за покупка на училище с цел неговото възстановяване, за да си прокарат решението. Изпращат общинския съветник от община Ветрино Милен Георгиев, а в друга среща и тогавашната управителка на “Добротич уинд” - Биляна Петрова, да уговарят Ивелин Михайлов - изпълнителен директор на “Исторически парк” и кандидат да купи и възстанови училището. В два отделни разговора те му казват, че, ако този път мине гласуването и се приеме да се построят ветрогенератори в община Ветрино, областният управител Благо Коцев, ще разреши закупуването на училището; сега само ще го спре, но няма да е окончателно. За разлика от тях, за Ивелин Михайлов не парите, а принципите са важни и той не променя позицията си. Този случай илюстрира начина на работа на “международния” инвеститор - политически натиск, опит за изнудване и опит за подкуп.

Атаките срещу Ивелин Михайлов не свършват с това - “Исторически парк” е посетен от полковника от ДС Роман Романов. Той се представя за клиент, който иска да посети парка и да отседне в къща за гости. Наема си къща и екскурзовод, който да го развежда из околността. Беседата се превръща в разпит за всичко, което се случва в селото и парка. Полковникът твърди, че има роднини в Австралия (където Димитър Енчев е оперирал - дори не проявяват творчество в постановките си) и те искат да инвестират в парка. Иска телефона на Ивелин Михайлов за личен контакт и настоява за оферта, как да се инвестира в “Исторически парк”. Не получава такова предложение и се насочва към нещо друго. Отново иска предложение този път за закупуване на къща в селото, но в разговора започва да пита как ще се защитят инвеститорите, ако тук има перки. Ивелин Михайлов се усеща, че този човек е изпратен с цел и започва да поддържа разговорите с него, за да види докъде ще стигне. Роман Романов споделя, че е близък с Лорер, който пък е близък до Димитър Енчев, и може да говори с него да преговаря от името на “Добротич уинд” с “Исторически парк”. Ивелин Михайлов се съгласява, за да види свързаностите между участниците, и още на другия ден Роман Романов сервира, че е говорил с Лорер и има съгласие да е преговарящ.

Спираме за момент, за да изясним нещо - Роман Романов е ветеран от ДС

Това е човек, който е бил агент на властта по времето на комунизма, срещу който толкова яростно се борят ДБ и ПП! Именно този човек, който е гостува в руското посолство за празника на Руската федерация, е нает да саботира и разруши съпротивата в община Ветрино. Разликата между думите и делата на тези хора е потресаваща. Няма и една тяхна дума, на която може да се вярва! Всичко това е добър повод за размисъл за ужасяващите цел и последствия от техните проекти.

Връщаме се на историята с агента-шпионин. През цялото време Ивелин Михайлов води кореспонденция с Катина Йорданова чрез трето лице и казва, че не е добре от тяхна страна да изпращат агент. Веднага Роман Романов се свързва с него и казва, че не е хубаво така, защото му губят доверието и той губел 5000 лева на месец, които му плащали. Моли за една бележка, на която да се напише, че той ще е преговарящ с “Исторически парк” и така да му дадат парите. Наглостта му е безкрайна, а на Ивелин Михайлов му става интересно какво ще измисли сега и му пише такава бележка. После агентът от ДС иска среща, на която казва, че Ивелин Михайлов се намира в голяма опасност, защото Бойко Рашков ще става шеф на КПКОНПИ и ще конфискува цялото имущество на Михайлов. Директорът на парка казва, че не го интересува, а Романов продължава, че може да го вкарат в затвори или да го убият - на което получава същия отговор. Тогава Роман казва, че много хора разчитат на Ивелин и не е нужно да се стига дотам. Следва ново предложение - Михайлов да напише едно писмо до CWP, с което да поиска той да строи перките, с което щял да ги забави.

Нека направим един анализ на казаното дотук

Агентът на ДС иска да уплаши Ивелин Михайлов и така да го подтикне да извърши действие, което ще го компрометира. Едно такова писмо би изчистило имиджа на “Добротич Линд” и би накарало обществото да вярва, че не перките са вредни за него, а просто има борба на интереси кой да ги строи. Това разрушава защитата на община Ветрино и прави обикновените хора беззащитни срещу мафиотския гигант CWP, който ще обезсили общината за няколко години и ще постави стотици ветрогенераторни перки. Методите на работа на “международния” инвеститор са като методите на работа на ЦРУ и КГБ. В тях прозира фактът, че хората за тях са без всякакво значение – единствено значение имат капиталът и влиянието на свръхбогатите.

Ние сме отново в епохата на дивия капитализъм, но по един завоалиран, извратен начин. Хората са разкъсвани на малки групи и са превземани едни по един – разделяй и владей!

Продължаваме със сагата за Роман Романов и “Добротич уинд”. След последния разговор на Ивелин Михайлов му кипва и решава да блокира Роман Романов. Това не спира агента на ДС. Той кара любовницата си да звъни на Ивелин Михайлов и тя му казва, че “Добротич унид” са намерили прокурор, който да повдигне обвинение срещу Михайлов, че вече е нагласено да го вкарат в затвор и че само той може да му помогне - да му се обади незабавно. Това убеждава Ивелин Михайлов да разкрие цялата ситуация - не може в свободна България чуждият капитал да действа по такъв скандален начин в опитите му да се поставят българите в зависимост.

Тепърва ще следим развитието на тази сага. Димитър Енчев използва своите контакти с “Капитал”, Иво Прокопиев, Даниел Лорер, Кирил Петков и Асен Василев, за да може медийно и чрез държавните институции да смаже съпротивата. Оказва се, че това “добро” момче е вълк в овча кожа и е напълно подобен на другите. Умело му се налага образа на добрия герой, но всъщност това е хищник от най-опасен вид, който умело продава България и българския народ на чужди капиталисти.