Вчера стана ясно, че в Украйна, в района на Хмелницки са взривени складове с боеприпаси с произход Великобритания, която преди месеци обеща да снабди украинската армия с боеприпаси, съдържащи обеднен уран. Абсолютно резонно каналите в Телеграм, където основно върви информационният поток за военните действия, заприличаха на мравуняк. Заговори се за радиоактивно замърсяване, за което никоя голяма официална българска медия не обели и дума. Това е „дежа-ву“ за нашего брата.

Съобщенията за повишена радиация натискат един особено чувствителен български бутон. Той отприщва странна смес от паника, подозрителност, любопитство и желание да бъде полезен, като разпространява неистово информацията сякаш да неутрализира информационното затъмнение. Вярно, вече не сме в 80-те години на миналия век и днес светът е толкова свързан, че е почти невъзможно да се скрие или излъже за нещо. И все пак някои са свидетели, други са чели или чували за стотиците хиляди българи, които бодро са марширували по улици и площади на празничния 1 май 1986 г. под радиоактивен дъжд, достигнал страната ни няколко дни след най-тежката ядрена авария в света. Тогавашните управляващи са скрили тази информация и дори са твърдяли, че няма никаква опасност за населението, докато самите те са си поръчвали храна и вода от чужбина. Това лицемерие е формирало болезнената чувствителност на българина по повод новините за повишена радиация. 

Ето как изглеждаха някои от съобщенията в Телеграм относно повишена радиация (цитат на цитата):

BG VIA CHAT:

“Това е съобщението - Струва си да се отбележи, че в украинските социални медии се разпространяват панически съобщения, че по време на взривяването на склад за боеприпаси в Хмелницки е унищожена и голяма партида британски танкови боеприпаси с обеднен уран, които наскоро са били внесени в Украйна заедно с ракетите Storm Shadow. В резултат на огромния взрив частици обеднен уран може да са се разпръснали над територията на Хмелницка област, което, предвид опита от Югославия и Ирак, може да доведе до избухване на ракови заболявания в средносрочен план.

Вече има съобщения, че радиационният фон в Хмелницки уж се е повишил. Ще изчакаме реално потвърждение.”

и още:

“В София гамафонът е 130 наносиверта. Т.е. не е фрапиращо.”

Решихме да се обърнем към експерт, като направихме следните уговорки още в началото:

По време на война първата свидна жертва е истината. В условията на контрастна пропадаганда и от двете страни е трудно да се говори за надеждна информация. И все пак критичното мислене, проверката на фактите и познаването на материята винаги са от полза.

Консултирахме се с А. Кръстанов, физик, специалист по природни катастрофи и катаклизми, индустриални аварии и катастрофи, автор на многобройни изследвания по темата. Той прегледа наличните данни с цялата им условност, провери някои карти и международни източници за измерване на радиационния фон и ни обясни следното:

"Всички карти отчитат естествения радиационен фон по гама лъчение. Проблемът е, че обедненият уран е с много ниска радиоактивност, но токсичността му е висока. Обедненият уран, който се използва във военното дело е с алфа излъчване. Алфа лъчите не могат да проникнат през здрава кожа, дрехи и др. Дори слой въздух може да ги спре. Един от начините да се регистрира е с помощта на специални детектори, които се движат ниско над замърсената повърхност. Станциите в градовете, които измерват радиация, не подават информация за алфа лъчители. Поради информационната обстановка е трудно еднозначно да се каже, какво е било взривено. Сайтовете също дават противоречива информация и трябва да се отнасяме много внимателно към тях. Руснаците ще кажат, че са взривили ядрени боеприпаси с обеднен уран, украинците ще твърдят обратното. Ако не са взривени, опасността е малка (може би само за обслужващия персонал - войниците, донякъде). Проблемът е при попадение на напр. бомба, съдържаща обеднен уран и при взривове на складове с такива боеприпаси. Тогава се разпрашават миниатюрни частици с микронни размери и се пренасят с въздушните маси. Тогава стават опасни при вдишване и попадане по кожни рани. Има документи от войните в Ирак, Сърбия и Черна гора, в които се съобщава за заболявания. Ако алфа-частиците от обеднения уран попаднат вътре в тялото чрез вдишване, поглъщане или други начини, те могат да представляват риск за здравето. При високи нива на изложение обедненият уран може да представлява риск за здравето, като влияе на бъбреците, черния дроб и други органи. Дълготрайната експозиция може да доведе до различни здравословни проблеми като рак, повреди на ДНК и възпалителни реакции в организма. Освен това, обедненият уран може да се разпространява в околната среда и да причинява замърсяване на почвата и водите."

Нека не забравяме, че в условията на война е трудно да се разчита на достоверна информация.

"Няма данни какво е количеството обеднен уран, който е използван през войните. Предполага се, че са от няколко стотин до няколко хиляди тона. Въздушните маси са определящи при разпространението, защото фракциите от разпрашения уран са с микронни размери. Много зависи от валежите, дали има температурна инверсия или някоя друга характеристика на атмосферните условия. При пожарите в Калифорния димът от пожарите е преминал океана и е достигнал до Европа. Това беше установено от данните на станциите за ФПЧ (финни прахови частици) над София в периодите от време, посочени от моделите на разпространение. От бойни взривове е малко вероятно да се разпространи замърсяването на големи разстояния. Не така стои въпросът с тези складове, които бяха взривени, ако има разбира се боеприпаси с обеднен уран. Тъй като обедненият уран не се счита за ядрено оръжие в общия смисъл. Използването му във военни конфликти е обект на продължаващи дебати и регулации в международното право. Това поражда въпроса за контрола на разпространението, съхранението, използването и др. За това е трудно да се намерят достоверни данни за точното съдържание на складовете за боеприпаси относно съхранение на оръжия и боеприпаси с обеднен уран."

Има ли в крайна сметка повод за притеснение от реално замърсяване с обеднен уран?

"Засега няма повод за притеснение.  Има много институции, които извършват контрол - АЯР, НЦРЗ, СА, БАКХ, ХЕИ, МОСВ, ИХМ и др. Има също така и международен обмен - МААЕ, JRC и др."

Трудно може да се скрие нещо днес, в този свързан свят, в който в случай на пожар, в сградите може да се намери следния надпис:

„В случай на пожар, моля , уверете се, че сте напуснали сградата преди да напишете за това в социалните мрежи.“

Има обаче още един въпрос, който си струва да бъде назован. Днешният човек е толкова лъган и манипулиран, че вече е абсолютно невъзможно да разполагат с цялото му доверие. Системата е произвела хора, които са изтръпнали към лъжата и вече са се примирили с нейното място в живота им. Намалената чувствителност към лъжата и начина й на употреба крие обаче рискове. С еднаква доза недоверие подхождаме и към новината, че има смъртоносна опасност, и към новината, че няма такава опасност.

За щастие паниката бързо беше неутрализирана, но си струва да се отбележи, че днешният човек плува в плитчините на информационния океан и разпределя вниманието си върху твърде много неважна информация. Той няма друга възможност, освен да сканира без да се задълбочава. В тези плитчини той рискува да се удави, пропуснал възможността да се съсредоточи върху малко на брой, но важни за живота му теми. Преценката и осъзнаването на подобен риск си струва задълбочено преосмисляне.