В годината на 80 годишнината от рождението на Г. Аспарухов Гунди – най-успелият български футболист, след победата на своя отбор „Левски“, миналата вечер се случи нещо срамно и унизително. Вместо да се радват на победата на своя отбор, тези, които уж се водят фенове, омерзиха името и потъпкаха една светиня. Лумпените от агитката на футболен клуб Левски, рецидивистите от „София Запад“, не само потрошиха за пореден път плочата с надписа на паметника на Съветската армия, задушиха площада с димки, но и извършиха насилие над мирно протестиращите жени в палатки отпред. На тези, които приемат това като нещо безобидно, можем да изкажем само съболезнования и дълго и тъжно пребиваване в мрака на невежеството. На тези, които са склонни да мислят критично, предлагаме да си зададат няколко важни въпроса.

У нас футболът отдавна не е просто спорт

Това е убежище на мутри, място за далавери, измами, пране на пари и начин да се въздейства на масите чрез агитките. Името на Апостола е подложено за пореден път на унижение от това. С поругаването на това име – светиня, вредата е страшна и за дълго. Защото това е символ – най- яркият, най-българският, най-стойностният – и точно него сриват пред очите ни. Вместо да краси стените на българските домове, училища, читалища и класни стаи, образът на Левски е татуиран по телата на рецидивисти и откровени престъпници с висящи дела, които са на свобода и без съдебни неприятности срещу някои услуги на полицията и службите.

Ето така се убива национален символ.

Ето така се губи принадлежност.

Ето така се тика народ в безпътица...

Ето до какви хора опира режимът в София, за да настърви и раздели собствените си граждани, ето кого ползва т.нар. демократично евроатлантическо управление, за да изпълни мръсната поръчка и да си прибере парите от задокеанските си господари. Лумпените от "София Запад" за пореден път обслужиха управляващата клика по най-грозния и недостоен начин – те нападнаха хора, които не искат да се събарят паметници - хора, които не искат да се изтрива историческата ни памет. Обикновени и беззащитни жени. Престъпници, татуирани с образа на Левски, дори не се интересуват от футбол – това е място, в което могат да се подвизават най-големите боклуци в обществото – дребни престъпници, хора с психични проблеми, наркомани, които имат досиета в полицията, и са бесните им кучета при нужда да се подпали напрежение в обществото. Това са хората, които пръскат с лютив спрей, налитат на бой, хвърлят павета сред мирно протестиращи, за да провокират насилие. Това са копоите на властта, държани на къс, строг нашийник, които се активизират винаги в удобен момент, на удобно място, по удобен начен, за да доведат хората до удобно за властта настроение и да се прокара една или друга удобна теза, определено решение или определена линия, удобни на режима. Това е масова практика за манипулация на тълтапа, когато няма мислещи и активни граждани.

Провокацията срещу паметника на Съветската армия е поръчана на малоумните пияни фенове, защото на властта е известно огромното недоволство срещу неговото събаряне. Акцията е мръсна поръчка срещу тези, които го защитават. Нападателите са същите, които нацапаха сградата на Европейската комисия в София, за да компрометират определена група хора, по време на един поход за мир, извършвайки отвратителни действия от тяхно име. 

Нека не забравяме кой има полза от това – властта, наричана вече "режимът в София", на който е поръчано да премахне символите на руското влияние, като изтрие историята ни. Неслучайно искат да сменят и националния ни празник...

Какви последователи на Левски са тези, които бият жени посред нощ

Защо феновете на Левски са дежурните провокатори на такива места? Какви ценности се крият в това да нападнеш беззащитни жени, които мирно протестират през нощта? Откога т.нар. евроатлантически ценности, които допускат 40+ вида пол и разновидности какъв се чувстваш днес – мъж, жена или още 99 нюанса в сиво, се притесняват от това, че някой мисли по различен начин за един паметник? Къде са критериите за домашно насилие срещу жени? Или жените, които претестират мирно, не са жени, не са човешки същества, а и всъщност изобщо не са вкъщи – следователно насилието срещу тях не се води домашно насилие? Може ли да е скандално да се бият жени вкъщи, но да е приемливо те да бъдат бити пред паметника на Съветската армия? Защо те са първо привърженички на Путин или комунистически подлоги и после са човешки същества и евентуално жени?

Защо никой в този случай не говори за Истанбулската конвенция?

Защо в Украйна, която е на прага на прием в Европейския съюз и в НАТО, където има масово изнасилвания на жени, масово побои над жени, отвличания и продажба на деца, търговия с органи и прочие страхотии, за което има безброй потресаващи видеоматериали и информация в интернет, не се говори за Истанбулска конвенция и никой не повдига темата за нейното прилагане? Лумпените от София Запад са бесните кучета на всяка власт - настървявани, но и изнудвани от нея, защото всички са с висящи дела и се отблагодаряват на властта, като изпълняват мръсни поръчки като тази. Защо никой не обръща внимание на това, че това са хора с фашистко мислене и поведение, че те са АЗОВ, че поддържат Украйна и че всъщност тази война се води точно заради такива като тях, и се лее човешка, братска кръв, като пред очите на света се извършва изтреблението на един народ и погубването на една държава. Защо всички си затварят очите за това? Къде са гражданите сега? Все едно ли им е, че се бият българки на площада - жени, които просто мислят различно? Защо мълчат? Какво чакат? Дали гражданите осъзнават, че с мълчанието и пасивността си те стават съучастници? Това е линия, която тихичко и бавничко се пробутва от днешните управляващи. И затова днес вече те не могат да се нарекат така - това е някакъв полуфашистки евроатлантически режим, който всъщност прокарва линия, която утре ще ни направи роби.

Защото днес бият жените пред паметника. Утре ще ни бият по улиците.

И това ще се случи благодарение на нашата пасивност, благодарение на това, че малко по малко ние отстъпваме от всичко, в което сме вярвали - от земята си, от ценностите си, от свободата си. Ако това не се нарича насилие над жени, над кого е тогава – над комунистически подлоги, привърженички на Путин, Дугин или неизвестно кого, които не се наричат човешки същества?

Колко ограничен и откровено прост трябва да е човек, за да не може да направи разликата между това да не искаш да се руши държавна собственост, да не искаш да се изтрива историческа и народна памет, независимо дали одобряваш действията на Червената армия или не?

По-добре е да се учим от историята си, а не да я заличаваме.

Колко паметници възстановиха и построиха тези, които бутат паметници? Какво построиха те?

Какво направиха, за да увеличат националното богатство, за да живее по-добре българинът?

Така ли ще бутаме паметници всеки път, като се смени властта?

Къде са всички тези близо 80% , които не са съгласни с приемането на еврото, над 60% , които не гласуват, следователно не подкрепят решенията на правителството и не са съгласни с това управление? 

Знаят ли, че авторите на паметника на Съветската армия, който изобразява един войник, мъж, жена , дете, са две жени, лесбийки, по времето на соца. Тогава е било трудно дори да си помисли човек, че може да има различна сексуалност от мъж или жена. Тези две жени са създали този паметник без европейски грантове и без подкрепата на „Америка за България“ ...  И не е известно да са били бити...
И ако в онези "тъмни диктаторски времена" е било възможно да си различен и въпреки това да си   жив и здрав, свободен, за да твориш, защо сега това ви дразни чак толкова?