Станалият вече известен инвестиционен фонд CWP Europe купуват кухата фирма „Добротич уинд“ през 2021 г. По това време фирмата на Катина Йорданова е спряла дейност и до този момент, както и до ден днешен, няма нито един реализиран проект – където и да е, изобщо. Защо един толкова успешен, с международни проекти фонд, би си купил куха българска фирма с палава шефка? В бизнеса, както и в политиката има само един отговор и той е
Защото имат общ интерес и възможност за добра печалба
Но да караме поред...
CWP е фонд, който управлява финансови средства – пари на чуждестранни инвеститори - чужди пари. Това е мрежа от юридически лица, които са организирани на географски принцип – има CWP Global, което е корабът – майка, има и CWP Europe, което е подразделение, създадено специално да обхване страните в Югоизточна Европа, като има представителство във всяка от тях. CWP създават офиси на различни места по света и получават пари, за да намират места, където има ресурси, подходящи за техните проекти. Днес най-лесните пари на континента се правят в бившите страни от източния блок – те има най-малък „стаж“ в „демокрацията“ и са новаци в т.нар. „пазарна икономика“ - модели, към които дълго се стремиха, но им беше отказван достъп. Тези страни са богати на природни ресурси, а те винаги са били цел на международния корпоративен капитал и обиграните бизнесмени от Запад. В повечето страни от югоизточна Европа същият този Запад си отгледа и изучи удобни политици, готови да прокарат определена политика и проекти, които ще донесат пари – лесни пари. През последните 35 години в страните от източния блок се отгледаха финансисти и стипендианти, учили в западни университети, попили бизнес философията и методите на западния бизнес модел от емблематични места като Харвард и др., спонсорирани от американския конгрес и разни агенции и фондации – агенти на корпоративния капитал. От там, както и от САЩ и Канада, дойдоха кадри като Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Лорер, ... Димитър Енчев и много други. Тези хора днес разпродават България и това, което е останало от нея. Това са представители на западния хищен бизнес модел – обучени и форматирани, които притежават
Чувствителността на гаечен ключ, с емпатията на робот, хора без понятие за род, родина, родолюбие – технократи без сърце, със зъби на очите.
Днес Димитър Енчев е действителен собственик, а чрез CWP EUROPE Люксембург - упражнява действителен контрол над неговата „Добротич уинд“. Тези хора искат да строят най-големия вятърен парк с батерийно стопанство на Бълканите. Вече имат подобен проект в Сърбия, където дъщерното им дружество е замесено в огромен корупционен скандал по повод строителството на най-големия вятърен парк в страната - „Чибук“ (материал от разследване по темата – в отделна статия). В огромния скандал е замесена бившата сръбска министър-председателка Ана Брнабич и редица официални лица. CWP са обвинени и в опит да дискредитират сръбския премиер Александър Вучич, след като не са получили привилегирована позиция на пазара. А по повод ВЕИ проекта на фонда във Ветрино и Вълчи дол е упражняван натикс от сръбското посолство.
Любопитни връзки
Димитър Енчев е не просто основател на CWP Global, той е в сложна плетеница от връзки и взаимни участия като основател или съдружник в няколко фонда за рисково инвестиране - Silverline capital с управляващ съдружник Евгени Ангелов, който е топлата му връзка с властта като председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, шеф на Програмата по конкурентноспособност в първия кабинет на Борисов, а после - съветник в кабинета на Росен Плевнелиев. Димитър Енчев е основен акционер и основател от името на CWP на фонда за рискови инвестиции Postscriptum ventures още през 2006, като днес фондът е с набран инвеститорски капитал от над 3 млрд евро. В партньорство отново с Евгени Ангелов е съосновател на CWP – Postscriptume отново за рискови инвестиции и в топла връзка на всички тези огромни чужди капитали с правителството на България в лицето на Асен Василев, Кирил Петков и Даниел Лорер, който пък управлява Фонда на фондовете... Разследване на вестник „Труд“от февруари 2022 г. със заглавие:
Проектът за батерии мирише на корупция и частен интерес
разкрива бизнес плановете на гореизброената дружинка да дръпне няколко милиарда евро по печално известния План за устойчивост и развитие, по който се очакват плащания за милиарди. Още подробности за бизнес плановете на същите можете да научите и в този аналитичен материал на онлайн изданието Филтърнюз: Губим 1,6 милиарда лева от лъжата за батериите на Кирил, Асен и Лорер
Бизнес с възможности
Както отбелязахме в началото, CWP не строят ветроенергийни паркове – те продават възможността за тях на енергийни компании. С парите си лобират, затварят сделката и после продават възможността за нея. Те са ловци на ресурси, от този вид през България са минали много - това са икономически убийци, които имат само един господар – международният корпоративен капитал. Както сам отбелязва Димитър Енчев в интервю за изданието „Форбс България“:
„Нашата рискова инвестиция е в развитието на проекта, сключване на дългосрочни договори за продукцията и набиране на банково финансиране. Когато се стигне до строителството, очакваме да привлечем инфраструктурни фондове или големите енергийни компании, които опитват да направят прехода към чиста енергия“
Забележете израза „които опитват да направят прехода към зелена енергия“. Не е сигурно дали ще успеят, но вече са платили за възможността. Фондът, собственик на „Добротич уинд“ не се интересува от проекта, от ползата или вредата от него, от последствията за околната среда и мнението на местните хора. Това са продавачи на бизнес – възможности. Те управляват рискови капитали за милиарди – местните жители, в чиито земи евентуално ще се случи даден проект, са от нулев интерес за тях.
Дали те ще унищожат населеното място и ще навредят на хората, като повлияят на здравето им, на спокойствието им, дали ще се съсипе земята им, водата им или ще се откраднат благата им – това е абсолютно без значение за тях – тяхната задача е да продадат проекта.
Не се залъгвайте - CWP не желае да строи вятърни централи. Те са в бизнеса с прокарването на проекти и уреждането на разрешителни. Те няма да управляват проекта за вятърни турбини в общините Вълчи дол и Ветрино, а го подготвят, за да го продадат по най-бързия начин на следващия по веригата. В момента, в който се разпишат комплексните разрешителни и се даде зелена светлина за строителство, веднага ще се появи инвеститор, който вече се търси, за да се заеме със строежа. Така работи този бизнес за милиарди - никой не си заравя парите в такова количество и за целия срок на експлоатация. В бизнес-цикъла влизат няколко играчи, които си поделят риска и изваждат парите си, скъсявайки бизнес оборота.
Из биографията на Севда Йончева-Кумитски на сайта на CWP Global:
“Севда е сред пионерите в развитието на вятърната енергетика в България. Тя започва работата си в сектора на възобновяемите енергийни източници през 2008 г. с успешното разработване и внедряване на вятърен парк Vetrocom (72,5 MW). Паркът е един от първите вятърни проекти в страната и е закупен от Apiq. По-късно работи като ръководител на управлението на проекти в Global Wind Power в разработването и внедряването на вятърен парк Шабла (42MW), продаден после на Enel...“
Г-жа Йончева е вицепрезидент за България в CWP и в момента е изпълнителен директор на „Добротич уинд“.
Проследете историята на който и да е промишлен вятърен парк у нас или по света и ще видите, че няма такъв, който да е останал с един и същ собственик от началото до края на експлоатацията си. Да припомним, че вятърният парк в Суворово също беше продаден ... Обикновено до края на експлоатационният му живот това се случва поне няколко пъти. Всеки следващ купувач разполага с все по-малко от стойността на съоръжението и има все по-малки ангажименти към него. Накрая, след като от съоръжението е взето всичко, което е било възможно да се вземе, то се зарязва в полето. В света е пълно с изоставени вятърни турбини, чийто последен собственик е удобно фалирал и не може да поеме ангажимент към рециклирането на турбините и възстановяването на земята. Това е едно безумно скъпо упражнение, огромен екологичен проблем, който по правило бива стоварван върху крехките бюджети на местните общини.
Вместо заключение
Единствената причина всички тези фондове за рискови и всякакви инвестиции да са тук, са само и единствено нашите данъчни левчета. Ако от другата страна на сделката не беше държавата, която управлява нашите пари от данъци, а който и да е частен бизнес партньор, на който и да е свободен пазар, нямаше и да сме чували за всички тези грандиозни ВЕИ проекти. Днес на тезгяха е съдбата на българите в общините Ветрино и Вълчи дол и тя ще се реши в близките месеци. За това ще ви държим в течение. Новите модерни клишета като иновативна енергийна политика и други зелени глупости все по-неуспешно прикриват факта, че всъщност това не е нищо друго, освен опит да ни вземат земята.
Коментари
Статията има 0 коментара