Ивелин Михайлов посочи публично конкретно лице във връзка с твърденията си, че от началото на 2025 г. е бил подлаган на натиск от хора, представящи се за свързани с Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Името, което той назовава, е това на Борислав Василев Радулов.

Случаят, за който говори Михайлов, не е от вчера. Той още преди месеци започна да разказва публично за оказвания върху него натиск, но едва сега назовава конкретен човек, и заявява, че разполага с доказателства за проведени срещи. Така на преден план излиза въпросът дали прокуратурата и останалите компетентни органи ще извършат проверка по изложените твърдения.

Твърденията за натиск започват още в началото на 2025 г.

По думите на Ивелин Михайлов още от началото на 2025 г. той е бил подлаган на натиск от двама мъже, които се представяли за свързани с КПК. Той твърди, че от него е било поискано „определено политическо поведение“, като при отказ е бил заплашен с последващ натиск върху хора от неговото обкръжение.

През следващите месеци Михайлов многократно повтаря тези твърдения, без публично да назовава хората, за които говори. Сега обаче той посочва Борислав Василев Радулов като един от двамата мъже, които според твърденията му са участвали в срещите и в оказвания върху него натиск.

Михайлов отправя и допълнителни твърдения за Радулов. Според него той е бил вербуван като агент, като в замяна е получавал обществени поръчки за значителни суми. Тези негови твърдения подлежат на проверка от компетентните институции. 

Акцията срещу хора, свързвани с Исторически парк

През ноември 2025 г. беше проведена мащабна акция срещу хора, близки до Ивелин Михайлов и свързвани с Исторически парк. Седем души бяха обвинени и задържани, като част от тях останаха в ареста близо четири месеца.

Още тогава Михайлов заявяваше, че вижда в случващото се координиран натиск и свързваше действията срещу хора от неговото обкръжение с отказа си да изпълни исканията, които по думите му са били поставяни пред него. Едно от тях, твърди Михайлов, е било да гласува заедно с Бойко Борисов и Делян Пеевски. При отказ е било отправено предупреждение, че хора около него ще бъдат арестувани.

След отказа му действително последва акция срещу хора, свързвани с „Исторически парк“, при която седем души бяха задържани. Част от тях прекараха близо четири месеца в ареста, преди да бъдат освободени. Именно тази последователност на събитията Михайлов посочва като основание да твърди, че арестите са били част от предварително заявения натиск срещу него след отказа му да се подчини на поставените политически искания.

Полиграфът отново постави темата в публичното пространство

През април 2026 г. темата отново получи широка публичност, след като Ивелин Михайлов се подложи на полиграф. Той отговори утвърдително на въпрос дали е бил изнудван от хора, които свързва с КПКОНПИ, с цел да гласува заедно с Делян Пеевски и Бойко Борисов.

Полиграфското изследване само по себе си не представлява доказателство за извършено престъпление. Твърденията на Михайлов обаче са публични от месеци и засягат възможен натиск върху народен представител, което поставя въпроса дали изложените обстоятелства ще бъдат проверени.

Новото в случая е, че вече е посочено конкретно име. Михайлов не говори за неизвестен „агент“ или за неназовано лице, а директно посочва Борислав Василев Радулов и заявява готовност да представи доказателства за проведените срещи.

Името на Радулов е познато от скандала с храната за столични болници

Борислав Радулов не се появява за първи път в публичното пространство. През 2020 г. журналистическо разследване на NOVA насочи вниманието към фирма ЕТ „Ира – Ирена Георгиева“, свързвана в тогавашни публикации с Радулов и кетъринг бизнеса му.

Бивши служители твърдяха пред телевизията, че при приготвянето на храна за пациенти са използвани продукти с изтекъл срок на годност, развалени яйца, прокиснало мляко и други негодни продукти. Сред лечебните заведения, за които фирмата доставяше храна, бяха „Пирогов“ и „Шейново“.

Фирмата отрече твърденията на бившите служители. След медийния скандал последва проверка на Българската агенция по безопасност на храните, при която бяха съобщени нарушения, а кухнята беше спряна до отстраняването им. Отношенията с част от лечебните заведения бяха прекратени. В публикации от този период бизнесът беше свързван и с групата LSC/LCS Catering.

Шест години по-късно името на Радулов отново влиза в публичното пространство, този път във връзка с твърденията на Ивелин Михайлов за политически и институционален натиск. Според Михайлов фирми, свързани с Радулов, са получавали обществени поръчки за големи суми, а впоследствие той е бил вербуван и използван като агент, свързан с КПК.

Въпросът вече е дали институциите ще се задействат

Съпоставянето на двата случая поставя въпроса за реакцията на държавата. През ноември 2025 г., когато разследването беше насочено към хора от обкръжението на Михайлов, последваха мащабна акция, претърсвания, арести и продължително задържане под стража.

Самият Михайлов още тогава, като лидер на парламентарно представена партия, твърдеше, че е бил обект на изнудване и политически натиск. Днес той, като посочва конкретно лице, заявява готовност да представи доказателства за срещите и комуникацията между тях.

Компетентните институции могат да установят дали между двамата действително са провеждани срещи, каква е била комуникацията помежду им, съществуват ли записи или кореспонденция и има ли Борислав Радулов връзка с КПК или с нейни служители.

Особено съществен е и въпросът дали съществува връзка между натиска, за който Михайлов твърди, че е започнал през 2025 г., и последвалите действия срещу хора от неговото обкръжение. Според неговата версия целта е била той да бъде принуден да гласува заедно с Делян Пеевски и Бойко Борисов, а след отказа му да последва натиск срещу близки до него хора и бизнеси.

Подобна връзка не може да бъде приемана за установен факт без доказателства и проверка. След публичното назоваване на конкретно лице и заявената готовност за предоставяне на информация обаче твърденията могат да бъдат проверени по съответния институционален ред.

Държавата вече показа, че може да действа бързо и мащабно, когато разследванията са насочени към хора от обкръжението на Ивелин Михайлов. Сега общественият интерес изисква същата сериозност и към твърденията, отправени от самия него. Ако те не отговарят на истината, и това следва да бъде ясно установено.

Ако обаче бъдат потвърдени, въпросът няма да приключи с това кой е Борислав Радулов. Тогава ще трябва да се установи от чие име е действал, кой евентуално е стоял зад него и дали хора, представящи се като свързани с държавна институция, са могли да бъдат използвани за оказване на политически натиск върху народен представител.

Вече има конкретно посочено име, конкретни публични твърдения и заявена готовност за представяне на доказателства. Оттук нататък отговорът на въпроса дали те са верни или не следва да бъде даден не чрез политически интерпретации, а след проверка на фактите от компетентните органи. Именно това би дало яснотата, която липсва по случая.